За рожденика и бандата му



Не споделям характеризирането на музиката на Дийп Пърпъл като рок музика. В състояние  съм да се обоснова, разбира се, но това е предмет на по-дълъг разговор.
Сега ще изтъкна само един аргумент, по математически необорим. А именно.
В една класическа хард рок банда, значението на всеки от традиционните пет съставки е разпределено равномерно. Независимо от по-осветената позиция на т.нар. фронтмен ( вокалът) и на превърналата се в емблема на стила соло китара, басът, клавирът и барабаните са точно толкова важни. Не случайно всички емблематични примери, въпреки някои незначителни вариации, прилагат точно такава петкомпонентна формула.
Следвайте ме.
Има ли някой, който да не е съгласен, че соло китарата на Ричи е половината от музиката на Пърпъл?
А някой да се съмнява, че органът на Лорд не е поне половината?
А че басът на Гловър или Хюз е по-малко?
Или, че вокалите на Гилан или Ковърдейл не са толкова?
Следите ли мисълта ми?
Какво се получава: 50% + 50% + 50%+ 50%, ами това са си 200.
И не е всичко. Не се чудите какво липсва, нали? Вие го знаете. Не сме добавили 100-те процента от музиката на Пърпъл, които недвусмислено, извънкоментарно и естествено като горчица за кренвирш, са за барабаните на Пейс. Да, разбирам, че 100% ви се струват недостатъчно. И на мен. Ама все пак боравя с не съвсем прецизни закръгления. Целта е не толкова да съм детайлен, колкото показателен.
Тогава какво излиза, че музиката на тези английски великани е три пъти ( 300%) по-различна от стандартната хард рок музика. Нали забелязахте: не употребих „по-голяма”, „по-хубава” и т.н.  Както е казал един умен човек:  „В свят от уникални индивиди срав­нението няма никакъв сми­съл”.

Ето затова, според мен, тази музика има само едно простичко и категорично с ненатрапчивата си безапелационност определение – тя е Музиката на Дийп Пърпъл.
Останалото са подробности.

А пък на дешния 29 юни няколко въпроса напират да Му ги задам:

Как поне веднъж от 68-а до днес и ти както всички останали не напусна групата?
Как поне веднъж не произведе скандал, не разрази конфликт, не направи фасон?
Как поне веднъж не се появи пиян, дрогиран, ядосан?
Как поне веднъж не беше все във върхова форма и в студиото, и на сцената?
Как поне веднъж не я запали и ти като през 74-а? (Всъщност ти тогава я „запали” със соло, което май още не е виждано!)
Как поне веднъж, бе, само веднъж не те видяхме без тази топла, благородна, човешка усмивка?
Каква звезда си ти?
Как да разберем, че като колегите ти на двайсет години си станал милионер?
Как го показваш?

Всъщност, знаем как – по най-тежкарския начин – с онези повече от сто процента от същата, както стана ясно
Музика на Пърпъл!

Честит рожден ден, мистър Иън Пейс!

 

П.П. Да ти призная, подозирам и защо си левичар. Така великодушно и джентълменски подаряваш на останалите барабанисти обяснение защо не могат да ти правят солата. ;)

 

http://www.youtube.com/watch?v=V_-bT5Ig0oQ

.